Блогът – особености на комуникацията
“Общуването е единственият разкош, предоставен на хората.
В света няма нищо по-ценно от връзките на човек с човек.”
Екзюпери
Какво е комуникацията?
Всъщност това е поредната чуждица в българския език, чието значение е общуване.
А какво е общуването?
Това е обмяна на всякакъв вид полезна и неполезна информация; на мисли, чувства, идеи; на мотиви, действия и т.н. между двама или повече хора. Тази обмяна е ценна, защото тя е един контакт между хората, който оказва влияние на мисленето им, уточнява или допълва идеите им, подтиква ги към действия, сближава ги или ги сдружава. Накратко: Развива ги като личности.
Общуването кара хората да се чувстват значими, разбираеми, интересни, досаждащи, критикуващи, споделящи и какво ли още не... Комуникацията с останалите им дава образ. Именно затова тя е така важна за развитието на човек и хората са изнамерили всякакви начини, за да общуват по между си:
Разбираемо. (Нали затова е измислен езикът.)
Емоционално. (Чрез действията, мимиките и жестовете.)
Обмислено. (Колко време ни отнема да напишем едно писмо и колко – да отговорим устно?)
Актуално. (Вестници и ефирни медии.)
Абстрактно. (Чрез изкуството.)
Бързо и безпрепядствено. (Мобилен телефон.)
Неограничено. (По интернет.)
В последно време разпространена форма на общуване е интернет комуникацията, която дава неограничени възможности на потребителите си: в запознанствата си те преминават базпрепядствено държавни граници, стоейки си вкъщи; изказват тези и мнения по актуални проблеми като последните реално стават публично достояние, но същевременно, ако иска авторът може да остане анонимен или да се скрие зад друго име.
В това пространство на разнородна, достъпна, обемна информация неотдавна изгря звездата на блоговете, чиито същност и съдържание са насочени главно към обикновения интернет потребител и неговата жажда за общуване. Блогът предендира да засенчи форума като способ за изказ на лично мнение. Това е така, защото чрез блоговете потребителят може да акцентира върху своята собствена личност и интереси, докато форумите са място за хора, споделящи еднакви интереси. Естествено блогове се правят и от общности, компании, фирми и други представители на колективното, но повече от половината блогове в интернет са посветени на своите собствени автори и техните размисли и впечатления.
Всъщност думата блог идва от weblog – виртуален дневник. И като всеки дневник блогът е личностно ориентиран. Но значението на думата log е по-важно в случая – запис на последователно случващи се събития – като корабен дневник. Тук изпъква втора важна особеност на този вид комуникация. Получената информация е актуална. Все още топла, та чак пари! – независимо дали е от напълно интимен характер (ежедневните преживявания на автора), с тематичен характер (блог за новини - “любопитни” събития от различни социални сфери и авторовото отношение към тях), или с критичен характер (засягащи актуални политически събития).
А още по-значима възможност на блога е обратната връзка.
Обратна връзка от гледна точка на социалната комуникация.
Пределно ни е ясно, че средностатистическият потребител на консуматорското общество ежеминутно е засипван с политически, културни, икономически, екологични, международни новини за проблеми, ситуации, събития. Всички те са подплатени с мнения, анализи, коментари на специалисти, неспециалисти и предендент специалисти в областта. Но реално погледнато средствата за масова комуникация не предоставят възможност на потребителите си да изкажат своята позиция по определен въпрос и тя да бъде разпространена също тъй публично както самата новина. Това е на практика невъзможно, та дори абсурдно. Вижданията на потребителите по даден обществен проблем остават достъпни само за тесен кръг хора: приятели, колеги, семейство. Те не чувстват, че тяхното мнение може и да има тежест в модерното общество. И именно тук блогът стъпва в ролята си на изразител на общественото мнение, още повече че последното не винаги съвпада с това на медиите. Мотивът на много блогъри да пишат е “ непосредственият глад за внимание”. Много от тях са изразители на друга гледна точка, на друга интерпретация на даден проблем.
Блоговете, макар и индиректно, могат да дадат представа за посоката на развитие на обществените мнение, интереси, критики към политическия живот. Блогът представлява масовост и свобода на мисълта, а оттам и разнообразие и противопоставяне на гледни точки – друга особеност на този тип комуникация.
От друга страна блоговете предоставят обратна връзка между самите автори (блогъри) и другите потребители. Чрез полетата за коментари идеите и възгледите на автора могат да бъдат уточнени, допълнени, доразвити, оборени, отречени и т.н.
Поради гореизброените причини блоговете биват наричани и създатели на мнение (Meinungsmacher) – чрез тях се критикува безмилостно или се одобрява охотно социалния, културния, политическия, икономическия живот на едно общество – създава се един непосредствен вид гражданско общество. Един диалог, в който всеки има лично кътче, където да упражнява част от правата си в демократичното общество – свободата на лично мнение и разпространението му.
Но и да нарушава правата на другите. Нерядко личното мнение и личността на автора могат да станат обект на нападки, подигравки, да бъде накърнено личното му достойнство и пр., при това от анонимни потребители на мрежата, тъй като правилата на интернет не задължават хората да се идентифицират – те могат да се скрият зад други имена и образи. Затова потребителите на блогове трябва да се замислят преди да направят личните си данни обществено достояние. Наистина е достойно да сложиш името си под изказванията си, но интернет пространството не е следено и регулирано посредством закони и норми и не е изключено човек да си изпати заради показността си.
Е, каквото и да говорим блогът е една нова форма на комуникация – открит, непрекъснат диалог, често по значими проблеми между най-различни представители на обществото. Той си има свои положителни и отрицателни черти. Своята актуалност и егоцентричност.
“Общуването е единственият разкош, предоставен на хората.
В света няма нищо по-ценно от връзките на човек с човек.”
Екзюпери
Какво е комуникацията?
Всъщност това е поредната чуждица в българския език, чието значение е общуване.
А какво е общуването?
Това е обмяна на всякакъв вид полезна и неполезна информация; на мисли, чувства, идеи; на мотиви, действия и т.н. между двама или повече хора. Тази обмяна е ценна, защото тя е един контакт между хората, който оказва влияние на мисленето им, уточнява или допълва идеите им, подтиква ги към действия, сближава ги или ги сдружава. Накратко: Развива ги като личности.
Общуването кара хората да се чувстват значими, разбираеми, интересни, досаждащи, критикуващи, споделящи и какво ли още не... Комуникацията с останалите им дава образ. Именно затова тя е така важна за развитието на човек и хората са изнамерили всякакви начини, за да общуват по между си:
Разбираемо. (Нали затова е измислен езикът.)
Емоционално. (Чрез действията, мимиките и жестовете.)
Обмислено. (Колко време ни отнема да напишем едно писмо и колко – да отговорим устно?)
Актуално. (Вестници и ефирни медии.)
Абстрактно. (Чрез изкуството.)
Бързо и безпрепядствено. (Мобилен телефон.)
Неограничено. (По интернет.)
В последно време разпространена форма на общуване е интернет комуникацията, която дава неограничени възможности на потребителите си: в запознанствата си те преминават базпрепядствено държавни граници, стоейки си вкъщи; изказват тези и мнения по актуални проблеми като последните реално стават публично достояние, но същевременно, ако иска авторът може да остане анонимен или да се скрие зад друго име.
В това пространство на разнородна, достъпна, обемна информация неотдавна изгря звездата на блоговете, чиито същност и съдържание са насочени главно към обикновения интернет потребител и неговата жажда за общуване. Блогът предендира да засенчи форума като способ за изказ на лично мнение. Това е така, защото чрез блоговете потребителят може да акцентира върху своята собствена личност и интереси, докато форумите са място за хора, споделящи еднакви интереси. Естествено блогове се правят и от общности, компании, фирми и други представители на колективното, но повече от половината блогове в интернет са посветени на своите собствени автори и техните размисли и впечатления.
Всъщност думата блог идва от weblog – виртуален дневник. И като всеки дневник блогът е личностно ориентиран. Но значението на думата log е по-важно в случая – запис на последователно случващи се събития – като корабен дневник. Тук изпъква втора важна особеност на този вид комуникация. Получената информация е актуална. Все още топла, та чак пари! – независимо дали е от напълно интимен характер (ежедневните преживявания на автора), с тематичен характер (блог за новини - “любопитни” събития от различни социални сфери и авторовото отношение към тях), или с критичен характер (засягащи актуални политически събития).
А още по-значима възможност на блога е обратната връзка.
Обратна връзка от гледна точка на социалната комуникация.
Пределно ни е ясно, че средностатистическият потребител на консуматорското общество ежеминутно е засипван с политически, културни, икономически, екологични, международни новини за проблеми, ситуации, събития. Всички те са подплатени с мнения, анализи, коментари на специалисти, неспециалисти и предендент специалисти в областта. Но реално погледнато средствата за масова комуникация не предоставят възможност на потребителите си да изкажат своята позиция по определен въпрос и тя да бъде разпространена също тъй публично както самата новина. Това е на практика невъзможно, та дори абсурдно. Вижданията на потребителите по даден обществен проблем остават достъпни само за тесен кръг хора: приятели, колеги, семейство. Те не чувстват, че тяхното мнение може и да има тежест в модерното общество. И именно тук блогът стъпва в ролята си на изразител на общественото мнение, още повече че последното не винаги съвпада с това на медиите. Мотивът на много блогъри да пишат е “ непосредственият глад за внимание”. Много от тях са изразители на друга гледна точка, на друга интерпретация на даден проблем.
Блоговете, макар и индиректно, могат да дадат представа за посоката на развитие на обществените мнение, интереси, критики към политическия живот. Блогът представлява масовост и свобода на мисълта, а оттам и разнообразие и противопоставяне на гледни точки – друга особеност на този тип комуникация.
От друга страна блоговете предоставят обратна връзка между самите автори (блогъри) и другите потребители. Чрез полетата за коментари идеите и възгледите на автора могат да бъдат уточнени, допълнени, доразвити, оборени, отречени и т.н.
Поради гореизброените причини блоговете биват наричани и създатели на мнение (Meinungsmacher) – чрез тях се критикува безмилостно или се одобрява охотно социалния, културния, политическия, икономическия живот на едно общество – създава се един непосредствен вид гражданско общество. Един диалог, в който всеки има лично кътче, където да упражнява част от правата си в демократичното общество – свободата на лично мнение и разпространението му.
Но и да нарушава правата на другите. Нерядко личното мнение и личността на автора могат да станат обект на нападки, подигравки, да бъде накърнено личното му достойнство и пр., при това от анонимни потребители на мрежата, тъй като правилата на интернет не задължават хората да се идентифицират – те могат да се скрият зад други имена и образи. Затова потребителите на блогове трябва да се замислят преди да направят личните си данни обществено достояние. Наистина е достойно да сложиш името си под изказванията си, но интернет пространството не е следено и регулирано посредством закони и норми и не е изключено човек да си изпати заради показността си.
Е, каквото и да говорим блогът е една нова форма на комуникация – открит, непрекъснат диалог, често по значими проблеми между най-различни представители на обществото. Той си има свои положителни и отрицателни черти. Своята актуалност и егоцентричност.
